Две основни причини за обяснение  на въпроса „Защо” в пазарната икономика фирменото планиране е по важно, отколкото при централизираното планово стопанство.

Въведение : Академичният ни и практически ориентиран наш консултантски опит ни дава основание да изведем следните  две причини:

Първо, защото в пазарната икономика в резултат на силната конкурентна борба на всички равнища ( регионални; национални; европейски; глобални) хаосът и необходимия за целта хаос мениджмънт като съвременен етап в еволюцията на управленската мисъл, изведена и развита от мен трактовка във втората ми докторска дисертация в периода 1990-1998 години и множеството оздравителни стратегии във варненския регион).

– Второ, защото Планирането е оръдие в ръцете на мъдрите мениджъри, не само да оцеляват, но и се развиват в тази много турбулентна ( хаотична) бизнес среда.

В следващите постове ще представим последователно тези инструменти на хаотичния мениджмънт на стратегическо, тактическо и оперативно ( операционно) нива на управление на малкия, среден и голям бизнес.

Фирменото планиране като инструментариум на стратегическия хаос мениджмънт

Планирането като инструментариум на стратегическия мениджмънт представлява процес на предварително разработване и вземане на управленчески решения относно развитие на индустриалното предприятие.

Можем да посочим следните особености на процеса на разработване и реализиране на управленчески решения:

а) това е интегрирана система от решения при която:

  • с планиране започва да се занимава мениджмънта на предприятието преди още да започне да действа и изразходва ресурси;

  • потребността от планиране възниква тогава, когато постигането на желаното състояние зависи от система взаимосвързани решения;

  • б) системата от взаимосвързани решения се характеризира с това, че:

  • съвкупността от управленчески решения е толкова голяма, че е невъзможно да се вземат наведнъж и затова се налага формиране и реализиране на етапи в планирането (стратегически, тактически, оперативен);

  • съвкупността от взаимосвързани решения не може да се отдели от независими съвкупни решения. Затова се налага всички решения, които се вземат на даден етап да се детайлизират в по-късен етап и обратно. По-късно взетите управленчески решения са продължение на предварително взети решения и представляват тяхна конкретизация в пространството и времето на реализиране на индустриалното производство;

  • в) процесът на вземане на решения, а следователно и планирането е непрекъснат и не могат да се посочат твърди начални и крайни дати на процеса.

  • Приетите и утвърдени планове и техните отчетни календарни дати 1 януари и 31 декември служат повече за нуждите на счетоводството и данъчната администрация, отколкото на реалния мениджмънт на предприятието. Ето защо чрез инструментариума на контролинговата системата се създават възможности за:

    • преразглеждане и актуализиране на вече взети решения в зависимост от степента на изпълнение на зададените цели на ефективността;

    • докато се планира и оформят плановете се изменя и околната среда на функциониране на индустриалното предприятие, поради което се налага доработването на вече взети решения.

    От изложеното до тук следва, че планирането е творчески процес на разработване на алтернатива за желаното бъдещо състоние на производствената система, оценка и стратегически избор и реализация на алтернативен вариант.

    Етапите на реализиране на процеса на планиране в зависимост от фазата на разработване, избор и реализиране на стратегическия алтернативен вариант са посочени в Таблица 3.1.

  • Таблица 3.1. Етапи на планирането и систематизация на управленческите решения, вземани в тях

Както се вижда от таблицата съществен момент в конкретизирането на характера на вземаните управленчески решения е правилният избор на признаците на систематизиране:

а) период на действие на решението:

  • стратегическо планиране: 3 – 5 години;

  • тактическо планиране: 1 – 3 години;

  • оперативно планиране: до 1 година (месечно; седмично, дневно; почасово;);

б) обект и ниво на планиране:

  • за стратегическото: индустриалното предприятие;

  • за тактическото: структурните елементи на индустриалното предприятие (основни и спомагателни структурни);

  • за оперативното планиране: работните места

в) факторите на влияние:

  • за стратегическото планиране: потенциал и иновационна способност (науката и развитието, техническата подготовка; пазара и пласмента);

  • за тактическото планиране: структурите; ресурсите на входа; фирмената култура;

  • за оперативното планиране: процесна организация; тотално качество; логистична верига, производствен цикъл; материални потоци;

г) функционални области:

  • за стратегическото планиране:

  • маркетинг;

  • пласмент;

  • наука и развитие;

  • инвестиции;

  • ресурси (материални, кадрови, финансови);

д) цели на управленческите решения

– за стратегическото планиране:

  • оцеляване;

  • ликвидация;

  • развитие;

– за тактическото планиране:

  • адаптиране към пазара;

  • балансирано развитие на потенциала;

  • оптимални структури;

  • желана фирмена култура;

– за оперативното планиране:

  • ефективност на производствената система (физическа ефективност);

  • икономическа ефективност;

  • обща ефективност;

е) краен продукт на планирането:

  • за стратегическото: стратегия;

  • за тактическото: политика;

  • за оперативното: планово задание.