2011-08-16

 Търсенето в интернет днес се превърна почти в рефлексно действие. Всеки ден десетки милиони жители на глобалната мрежа включват своите компютри или мобилни устройства, за да търсят информация за продукти или данни, които ще им помогнат да вземат различни бизнес решения.

Въпреки това икономическата стойност на този огромен поток от активност остава до голяма степен неизвестна, пише в свое проучване консултантската компания McKinsey.

Настоящите оценки разчитат основно на брутни метрики като броя на направените търсения или на приходите от реклама, обявени от самите търсачки.

Тези оценки обаче не дават информация за това как съвкупността от трилиони кликове повишава продуктивността, отваря нови пътища към решаване на проблеми или просто прави живота ни по-лесен, сочи докладът.

Анализът на McKinsey разглежда в дълбочина растящата стойност на този феномен на базата на информация от няколко развити и развиващи се пазара – Бразилия, Франция, Германия, Индия и САЩ, както и редица фактори, свързани с търсенето.

От компанията оценяват, че общата брутна стойност на интернет търсенето в глобалната икономика през 2009 г. е 780 млрд долара, което съответства на БВП на Холандия или Турция.

На базата на тази оценка всяко едно търсене струва 50 цента.

Общо 69% от цялата стойност, или 540 млрд. долара, което е 25 пъти повече от общата печалба на основните търсачки в интернет, е отишло директно в БВП – главно под формата на електронна търговия, приходи от реклама и по-висока продуктивност на бизнеса.

Търсенето представлява 1,2% от БВП на САЩ и 0,5% от този на Индия.

Оставащите 240 млрд. долара (31%) не присъстват в статистиките за БВП. Тази сума се отразява по-скоро в онлайн поведението на индивидуалните потребители, отколкото на бизнеса, под формата на потребителски излишък. Тя се дължи на неизмерими ползи като по-ниски цени, удобство и спестено време от лесен достъп до информация.

От компанията оценяват тези ползи на 20 долара на месец на потребител във Франция, Германия и САЩ и на 2 до 5 долара на месец в Бразилия и Индия.

Сред търговците стойността на търсенето през 2009 г. представляваше 2% от общите годишни приходи в развитите страни и 1% в развиващите се. Тази стойност е генерирана директно чрез онлайн пазаруване, както и на проучване по интернет, което е довело директно до покупка в магазина.

Американските търговци са генерирали приходи в размер на 67 млрд. долара, които са били директно свързани с онлайн търсенето. Стойността на тези приходи в Бразилия е била 2,4 млрд. долара.

В петте страни, включени в проучването, служителите, заети в областта на знанието, са постигнали продуктивност, свързана с интернет търсене, на стойност 117 млрд. долара, дължаща се на по-бърз и по-точен достъп до информация.

Наред с това проучването посочва и нововъзникващи източници на стойност, генерирана чрез интернет търсене. Един от тях е възходът на нови нишови форми на търговия, свързани с „дългата опашка“ (концепция в областта на търговията на дребно, според която търговците се фокусират върху продажбата на голямо количество нишови продукти в по-малки количества, насочени към тясно сегментирани целеви групи - бел. ред.), тъй като техниките за търсене дават на потребителите достъп до все по-тесни продуктови сегменти. Друг източник са нови бизнес модели като тези, свързани с нуждите на потребители, които търсят чрез мобилни устройства.

 Новината, че Google купува Motorola Mobility е от вчера, но последствията от нея ще се усещат още дълго време. Лидерът в онлайн търсенето придоби мобилното подразделение на американската компания срещу 12.5 млрд. долара. Срещу това Google получава производител на телефони, който е извън топ 5 в света, но разполага с богат набор от смартфони, използващи Android. А това е собствената мобилна операционна система на най-голямата интернет търсачка, която се радва и на огромен интерес от страна на потребителите.

Но не телефоните, а патентите, са основната причина за решението на Google. Показателна за решителността на онлайн гиганта да се сдобие с Motorola e заплатената цена - 40 долара на акция (с 63% над стойността на книжата при приключването на борсовата търговия в петък) - невиждана премия от дотком балона насам. Тоест Google използва огромните си кеш запаси от 39 млрд. долара, за да получи над 17 000 патента на Motorola плюс евентуално още 7000 в бъдеще, които не бива да попадат в чужди ръце.

Именно патентите са най-важната интелектуална собственост в света на мобилните технологии. Където всеки съди всеки. Според сп. New Yorker секторът прилича на Балканите през 90-те години на ХХ в. В момента се разгарят патентни войни между Apple, Google и Microsoft, както на софтуерно, така и на хардуерно ниво. Начело е юридическият отдел на Аpple, който със сигурност е по-голям от броя на разработчиците на iPhone. През миналата седмица компанията спря продажбата на таблета на Samsung в Европа с обвиненията, че използва негова интелектуална собственост. Отделно съди и друга компания - тайванската HTC заради Android. Всъщност, делата срещу операционната система на Google, са над 40. Което поставя под сериозно съмнение бъдещото й развитие.

Делата не спират... Мicrosoft скочи срещу Motorola и Barnes & Noble, Apple атакува Samsung и HTC и т.н., и т.н. Всичко това касае така ценните патенти, които явно са в основата на сделката за изкупуването на Motorola Mobility. Защото Microsoft държи патенти, без които Android не може, и дори получава част от стойността на всеки продаден от HTC телефон с платформата.

Според експертите все още не ясно дали Google ще иползва новопридобитите патенти за атака срещу други компании или за защита от искове, коментира New Yorker. Но е много вероятно следващият път когато Apple съди Аndroid, Google да се порови из архивите на Motorola и да намери причина да отвърне на иска. Ясно е, че от тези дълги процеси няма да спечели никой - нито акционерите, нито потребителите. А инженерите ще отделят твърде много време, за да следят дали случайно няма да нарушат нечии права, вместо да се създават следващия мобилен хит.

Не липсват и коментари, че сделката изправя Google в директна конкуренция с едни от основните й партньори като Samsung и HTC? Но самите компании реагираха положително на новината и акциите им скочиха. Google побърза да потвърди, че няма никакво намерение да разваля отношенията си с другите производители. Пазарният успех на Android се дължи именно на богатия набор компании, които използват системата. Тя ще продължи да бъде платформа с отворен код, която обаче ще бъде леко контролирана, за да не се губи от потребителското изживяване. Но последното също не е новина, тъй като търсачката вече обяви, че планира да въведе по-строг контрол върху модифицирането на мобилната си платформа.

Доказателство, че хардуерният бизнес няма да бъде приоритет за компанията е и фактът, че тя потвърди намерението си да поддържа програмата си Nexus, а именно - веднъж годишно Google избира производител на смартфони, който пуска телефон с името Nexus, което от своя страна е на Google. До момента на пазара има две подобни устройства - Nexus One и Nexus S, дело съответно на HTC и Samsung. Според Techcrunch на практика няма шанс третият член на фамилията да бъде произведен от Motorola, въпреки че тя вече е собственост на търсачката. Следващият Nexus най-вероятно ще бъде създаден от Samsung, HTC, Sony Ericsson или LG. А Motorola дори не участва в състезанието.

Сделката беше приветствана от всички производители на мобилни телефони, които използват Android, но реакцията на финансовите пазари беше показателна за други възможни последствия. В първите часове след обявяването на сделката акциите на Google загубиха около 2% от стойността си, докато цената на акциите на Microsoft се увеличи с един процент. Още по-голям беше скокът в цената на акциите на Nokia - 11%. Според информационната агенция Bloomberg причината за това е, че сделката засилва шансовете на Microsoft да превърне своята мобилна операционна система в реална алтернатива на Android и iOS на Apple. "Основният играч, който може да купи Nokia е Microsoft, a и те вече практически ги притежават", казва анализаторът Лий Симпсън от Jefferies International, цитиран от Bloomberg. Според него в началото на годината Microsoft практически получи напълно безплатно правото да управлява стратегията на Nokiа за смартфони и сега никой не може да купи финландската компания без съгласието на софтуерния гигант.

Мнението, че най-големият печеливш от сделката на този етап е Microsoft се споделя и от други анализатори. "Windows Mobile" изглежда днес по-състоятелна платформа от преди няколко дни и има по-добри шансове да се превърне в трета екосистема", казва Майк Уолкли от Canaccord Genuity.

Самата Motorola Mobility ще остане отделна компания, става ясно от официалното изявление на търсачката след сделката. Всеки друг ход от страна на Google би бил грешка на мениджмънта на компанията, който трябва да остане концентриран върху разработката на софтуер, твърдят технологичните анализатори.

 936 мастербокса с цигари от различни марки са били заловени на пристанище "Варна - Запад". Това каза директорът на Агенция „Митници" Ваньо Танов. Всички митнически служби са работили 12 дни по сигнала. Операцията е наблюдавана от Дубай до България. Днес ще започне проверка на варненската минтница.

Ваньо Танов коментира, че от няколко месеца функционира митническото разузнаване и проведената операция е нагледен пример за доброто взаимодействие между митниците от други държави и България, предаде агенция "Фокус". Стойността на заловените цигари е между 1,5 - 2 млн. лева.

"Загубите за България биха били между 5 и 6 млн. лева, ако тези цигари, без платен акциз, се реализират на пазара, защото ще вземат пазарен дял", заяви още Танов и уточни, че към този момент няма точни данни за заловените от началото на годината контрабандни цигари, но подчерта, че те са с 25 пъти повече от миналата година.

Премиерът Бойко Борисов изказа задоволство от успешната операция. Част от цигарите най-вероятно са щели да попаднат на варненския пазар, смята той.

"До февруари месец 2012 г. е крайният срок да не допуснем нито една кутия контрабандни цигари", заяви премиерът.

"Не случайно сегашното правителство има по-добри резултати по отношение на заловените количества контрабандни цигари. Планът, който е заложен, се изпълнява чрез скенерите и техниките, които се използват. Целта е да се ограничи човешкият фактор, тъй като ако се попадне на контрабанда на стойност 3 млн. лева, не е никакъв проблем да се дадат 50 000, 100 000 или 200 000 лева на митничаря, тъй като тази контрабанда за една седмица би могла да реализира в курортен град като Варна", смята Бойко Борисов.

На въпрос как върви свързването на митниците с НАП, премиерът добави, че събраните приходи от горива тази седмица са с 37 милиона повече в сравнение с предходната.

"На нас ни трябват пари за пречиствателни станции, да вдигнем доходите, така че аз съм убеден, че ще съберем пари, които ще отидат за хората", каза премиерът и добави, че всички в България ще се приведат в ред, визирайки ситуацията с „Лукойл".

 Еврозоната няма да позволи на никоя от страните членки да напусне валутния съюз, заяви управителят на централната банка на Люксембург и член на управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Ив Мерш, цитиран от Ройтерс.

В интервю за "Чайна бизнес нюз", публикувано на китайски език, Мерш твърди, че е нереалистично и е "финансово самоубийство" за членките на еврозоната да напуснат обединението, след като нямат собствени функциониращи валути, към които да прибегнат.

Банкерът отбелязва, че ЕЦБ също няма да допусне членка на еврозоната да обяви неплатежоспособност, тъй като и други страни биха могли да последват примера и да сринат доверието във валутния съюз.

Според Мерш е необходимо ЕЦБ да вдигне лихвените проценти през април и юли, за да контролира инфлационните очаквания. Той посочи, че колебанията на еврото не са решаващ фактор за определяне на паричната политика.

Междувременно днес ЕЦБ ще оповести подробности за това какви облигации на страни от еврозоната и в какъв обем ще бъдат изкупувани, стана ясно от президента на банката Жан-Клод Трише, цитиран от Асошиейтед прес.

"Неконвенционалният" подход на ЕЦБ да изкупува облигации на страни от еврозоната цели да възстанови доверието във финансовата система, разклатено заради най-тежката криза след Втората световна война, посочи Трише миналата седмица пред френското радио Европа 1. Трише отказа да посочи колко дълго банката ще продължи да изкупува облигации на вторичния пазар, настоявайки, че държавите трябва да си свършат работата "възможно най-бързо".

Миналия понеделник ЕЦБ се намеси на капиталовия пазар, изкупувайки италиански и испански облигации, което доведе до спад на лихвите по тези ценни книжа, припомня Ройтерс.

Правенето на бизнес най-общо казано означава, че този, който произвежда продукт, удовлетворява нуждите на потребителите и пазара от този продукт, а в замяна на усилията си получава възнаграждение. Често, когато говорим за изкуство, можем да забравим за всичко това. Организаторите на малките алтернативни музикални фестивали в България правят нещо, което засега не им носи печалба и рядко успява да покрие разходите по създаването му. Въпреки това събития като Artmospheric и Беглика фест продължават да се случват всяка година, правят се все по-професионално и генерират все по-позитивен имидж. Общото между двата фестивала е, че не залагат на комерсиалните музикални изпълнители, които имат капацитета да привлекат стотици хиляди посетители. Провеждат се в планински райони, далеч от градската среда. Целевата им група са алтернативно мислещи хора, които по някакъв начин се опитват да странят от масовото (и не се притесняват да спят на палатка!). Тези фестивали никога няма да се наредят на картата до събития от ранга на Spirit of Burgas или Sonisphere. А и не искат.

Алтернативен поглед

"Ние не търсим големи спонсори. Никога няма да позволим голяма компания да си сложи логото и да брандира фестивала", казва директорът на Беглика фест Георги Мавров. Беглика фест не преследва комерсиални цели, нито многохилядна публика. Това е събитие със своя собствена мисия и фасон. Фестивалът се ражда от жаждата за хубава алтернативна музика и идеята за събиране на хора, които да споделят вижданията си за устойчиво развитие. Оказва се, че в България има такива.

Между 19 и 21 август е четвъртото издание, а през миналата година посетителите са били 2.5 хил. души, като заедно с презентаторите и изпълнителите стигат 3 хил. "Тенденцията е фестивалът да върви към смаляване, да идват хора, които знаят за какво са там и им е интересно. Затова и тази година ще ограничим приема на посетители", обяснява Георги. "Ние не искаме да продължава вечно. Може би след 15 години бихме си направили джем сешън за няколко човека на върха на някоя планина и може би това ще му е краят. Би било досадно, ако продължи твърде дълго", допълва той.

Всъщност Беглика фест никога не е бил насочен към масовата публика, самата среда в България не позволява той да се комерсиализира твърде много и да порасне до безкрай. Музикалните изпълнители, които идват, са артисти, често познати само на ограничена група хора, но надарени с таланта да правят оригинална музика. В предишни издания на поляните около язовир Голям Беглик звучаха циганските ритми на оркестър Карандила, BJ (от Balkan DJ) Nevenkо&Crna Trava, френският експериментатор с балкански и световен бийт Dj Click и др. Тази година посетителите ще се срещнат с хамбургския "пиратски" джаз на Kosmo Koslowski, българските Nasekomix, оркестър "101 каба гайди" – Смолян, проектът "Зейра", който наследи "Исихия", Тедосий Спасов квартет и турският майстор на ней (подобен на кавала инструмент) Бурак Малджок, който свири с Мерджан Деде. Заради предимно локалните артисти Беглика фест често се бърка с етно музикален фестивал. Но не е.

Организаторите са силно ангажирани с идеята за устойчивото управление, затова инфраструктурата на къмпинга е изградена от естествени материали, тоалетните са компостни, а всичко, което може да се рециклира след събитието действително се рециклира. Тази година дори ще има кухня, в която ще се готви със слънчеви печки, което значи, че за приготвяне на храна ще се използва директно слънчева светлина. "Капацитетът на кухнята е малък, а специфичният соларен панел прилича на сателитна чиния, която насочва лъчите към тенджера", обяснява Георги Мавров. И тази година ще има презентационен форум, посветен на неконвенционалното земеделие и хранене, на който гости са лектори със световен опит.

Да имаш или да бъдеш

Разходите за организацията на Беглика фест са под 100 хил. лв. годишно, по думите на Георги Мавров. Най-голямото перо е наемът на техника, иначе стремежът е да се канят артисти, които не искат големи хонорари и повече локални, не чак толкова известни автори.

За сравнение при фестивалите, които водят в България световни музикални имена, разходите започват от 1 млн. евро., а организацията на по-малък фест е около 500 хил. евро, по данни на представители на бранша. Хонорарите на звездите винаги са в тайна.

Беглика фест не може да порасне до такива размери, защото таргетът й не е голям. Потенциалните посетители на такова събитие са малко, за сметка на това обаче са лоялни на марката. Цената на билета за трите дни на феста е 43 лв. в разпространителската мрежа и 48 лв., ако се плати на място. "Увеличаваме цената в последните години, защото подобряваме качеството и тенденцията е да се намалява количеството посетители", казва Мавров.

Все пак в първите две издания, докато организаторите още експериментират, фестивалът приключва на загуба. "Огромни суми от личните ни спестявания, които инвестирахме, буквално не се върнаха", казва Георги. За сметка на това третото издание е успешно и покрива част от разходите на първите две. Тази година Беглика фест започва на нула и има потенциала да приключи с положителен резултат. Според изчисленията на организаторите цената на билета в момента може да покрие разходите на фестивала, при положение че има около 2200 посетители, каквато е и желаната граница.

Не такава е съдбата на Artmospheric. Това е фест за електронна и алтернативна музика (айдием, ембиънт, дъб и др.), чието първо издание е през 2007 г. Тазгодишното беше в края на юли. "Не само тази година, а никога не сме успявали да излезем на плюс от продажбата на билети", обяснява Климент Дичев, един от създателите на Artmopheric. Той разказва, че организирането на такъв тип събития е трудно, защото в България сцената на електронната музика е крехка. Масовата публика не се задържа, българите често сменят музикалните си предпочитания, затова фестивалите за по-комерсиална (лесно смилаема) музика са по-успешни.

Алтернативната електронна музика има ограничен кръг от истински любители, които често са ангажирани в самото й създаване и участват в различни музикални проекти. Въпреки това Климент Дичев (http://www.capital.bg/light/lica/2008/08/13/538116_kliment_dichev/), Павел Стойчев и Михаил Стоянов продължават да реализират спонтанно родилата се идея за фестивал. Те се самофинансират, а средните им разходи на година са около 20 хил. лв. Цената на билетите е била 20 лв. в рамките на предварителната продажба и 40 лв. на място за четирите дни и трите нощи на фестивала. Дошли са само 650 души, за сметка на предходните години, в които са около 1000. Климент отдава спада на общия тренд в последните години "фестивалите да не вървят много".

Приятелска подкрепа

Сред партньорите на Artmospheric са неправителствени организации, фондации, медии и магазини за биопродукти. Тяхната подкрепа обаче не е финансова, по-скоро всеки помага с каквото може – от разпространение на информация за събитието до осигуряване на щандове за храна и напитки. Климент Дичев казва, че фестивалът е възможен заради усилията на екип от приятели, които работят за каузата. На никой не се плаща, хората просто искат да го има този фестивал и за това вършат каквото могат.

Подобни са отношенията и между Беглика фест и неговите партньори. "Няма спонсори с големи бюджети, а по-скоро приятели, които ни подкрепят логистично или с каквото друго могат. Понякога с тях се правят бартери", разказва Георги. Тримата души организират фестивала – един се грижи за комуникацията, един за работата с доброволците, които отиват там няколко седмици преди събитието, за да построят необходимата инфраструктура (компостни тоалетни, тенти, шатри). Мавров се занимава с подбора и поканите на музиканти и комуникацията с участниците. На самия фестивал вече екипът е голям, около 50 души. Подготовката започва година по-рано или почти веднага след края на предходното издание. "В момента подготвяме и следващия дори", казва Георги.

Често такъв тип фестивали срещат подкрепата на общините, в които се провеждат. С Беглика не е точно така. "Батак за жалост е твърде малка община и ние не можем да разчитаме много на тяхната институционална и финансова подкрепа. Срещаме разбиране и не ни се пречи, това е достатъчно", коментира Мавров.

Иначе и през тази година организаторите ще работят с няколко малки вегетариански ресторанта от София. Това са "Слънце-луна", екипът на вече затворения ресторант Back home и чайната на "Бенковски". Те сами преценяват каква част от печалбата си да поделят. "Имаме само препоръчителни ставки", обяснява Георги. "Опитваме се все пак нивото на цените за храната и напитките да не е високо, тоест да са достъпни", допълва той.

Комуникацията с артистите и участниците е доста лесна, атмосферата предразполага повече към компромиси, а не към претенции. Фестът е и място за създаване на добри контакти и партньорства не само между участниците, но и между тях и посетителите.

Най-големите трудности, които срещат организаторите, се коренят в липсата на достатъчно капацитет. "Ние сме много малко хора и поемаме всичко", казва Мавров. Организацията на един фестивал е много рисково начинание и крие подводни камъни – от претенциите на времето до поканени участници, които могат и да се откажат в последния момент. "Опитваме се да работим превантивно, да обезпечим в някаква степен рисковете, така че да няма изненади на място", обяснява той.

Георги Мавров и екипът му не работят с търговска цел, опитват обаче поне да се самоиздържат.
И да, по думите му фестивалът има успех, постига това, което цели, защото хората, които идват, са доволни. Останалото е без значение.